СЮЖЕТ ЗА ТРИЛЪР

Сюжет за измислени трилъри черни,
тез теми сега са толкоз модерни,
хълм като хълм и замъка стар,
градина, лопата и мъртъв гробар.

Петък 13-ти, кръгла луна,
чуват се стъпки навън сред калта,
крясък на прилеп и вой на чакал,
и всичко е тъмно, и пълно с печал.

Скърца врата и се отваря,
стисваш клепачи и чакаш края,
секунди се нижат, като години,
някаде тук е пълно с гадини.

Плъхове черни до твойте обувки,
вещици грозни ти пращат целувки,
стая с изгнили мебели прашни,
ето ти екшъни силно-ужасни.

Чакаш за среща фея една,
но си объркал деня и нощта,
бал на вампири тук те очаква,
има ли смисъл да се оплакваш.

Смяташ, че всичко ще свърши за малко,
да, ама не, и много жалко,
бухал проскубан стене във мрака,
никой добро тук не го чака.

Що ли ти трябваше да се домъкваш,
и точно тук сам да замръкваш,
знам, че на всичко сега си готов,
ама каква би ти тази любов?

Цял се тресеш, но си инат,
гаджета много на този свят,
я се изнасяй от тази игра,
кво ще я чакаш, да е дошла.

Паяк огромен пълзи по стената,
вън кукумявка разперва крилата,
стонове адски кънтят под земята,
сърцето ти скача и се премята.

Пита те даже вятъра зъл,
"още си тука - ти нямаш акъл,
що не повярваш, че те прецака,
кой луд като тебе, тук ще я чака?"

Твойте блянове и вечни надежди,
пак се завръщат в кървящи одежди,
разум изгнил се моли за прошка,
вече сънуваш триглава кокошка.

Съвсем я оплеска в съня нереален,
сюжета за трилър става банален,
време сегашно, но триизмерно,
в гроб е лежало, но е модерно.

Съскаща кобра и многоточие,
да се измъкнеш е просто безочие,
карай по дирята, има пролука,
назад е по-страшно и пълно със скука.

Свирепи гарвани и много кошмари,
сам се набиваш в тези шамари,
твоята фея отдавна замина,
в друг замък ще бъде до идната зима.

Ти ще успееш да се събудиш,
и има после да си се чудиш,
как си налапал тази заблуда,
и си се влюбил, чак до полуда.

После ще питаш мама  горката,
как щъркела точно донася децата,
и ще се чудиш, защо е така,
и ще подпитваш за това - онова.

Вече е късно да се спасиш,
идва смъртта, ето я ... виж,
цялата в черно, коси с косата,
я се събуждай, свърши играта.
 
 
 

ДЕЦАТА ПОРАСНАХА

Във полумрака сенки пълзят по стените ,
лежиш във леглото изпълнен с безсмислици ,
и пак си го казваш:"Отминаха дните ,
в които живяхме от наште измислици!"

Децата пораснаха и вече замислени ,
към своите цели вървят мълчаливо ,
животът е пълен с лъжи и със истини ,
и всичко повтаря се , банално и сиво.

И ти вече друг си , приятелю мой ,
останал от детството , превърнал се в спомен ,
не можеше вечно да бъдеш герой ,
хем малък , хем страшен - могъщ и огромен.

Надеждата стара , тихо се крие ,
въздишка се къса от твоите гърди ,
за нещо изгубено камбаната бие ,
и пак си припомняме , как беше преди.

Сълзи във очите ти бясно напират ,
блестят като някакви чужди звезди ,
децата пораснали , всичко разбират ,
и всичко прощават , прощавай и ти ...
 
 

СЕНКИ

Сенки пълзят и топят се в ъглите ,
сенки незнайни , безмълвни и грозни ,
те страшно много напомнят ми дните ,
хем , толкова прости , хем , толкова сложни.

Сенки на цяла една генерация ,
сякащ забравили думата вярност ,
вече е късно за компенсация ,
сенките днес са просто реалност.

Сенки намусени , вечно размазани ,
теглещи в своя свят бледосив ,
тъй нереални и тъй недоказани ,
дебнещи всеки все още жив.

Сенки родени от странни отблясъци ,
храбри когата се гушат във мрака ,
тъмни петна , пълни със крясъци ,
аз вече заспивам , друг да ви чака .….
 
 
 

В ПОВЕЧЕ ДАЖЕ

Тя имаше всичко , във повече даже ,
И се стараеше да го покаже ,
После ламтеше за още и още ,
И го постигаше най-вече нощем.

Беше девойка за приказ и чудо ,
Всички я гонеха бясно и лудо ,
Но тя ковеше само богати ,
Мухали разни с вонящи заплати.

Много удобства , живот най-охолен ,
Тя го поемаше с поглед доволен ,
Нямаше празно при тази принцеса ,
Някои разправяха , че е мутреса.

За да я пипаш за няколко дни ,
Трябваше само да имаш пари ,
После ти ставаше много по-лесно ,
Тя се представяше просто чудесно.

*   *   *

Имаше в блока един пич жесток ,
свиреше в клуба някакъв рок ,
той я харесваше в повече даже ,
и се стараеше да го покаже.

Често и махаше там от балкона ,
Тя се усмихваше като Мадона ,
Даже излизаха и на кафе ,
Когато отдъхваше за часове.

Тя го хареса , той полудя ,
И я затрупа със свежи цветя ,
Ама понеже не бяха банкноти ,
Тя го отряза като по ноти.

Тъй си минаваха ден подир ден ,
Тя се омъжи за бесен кретен ,
Плешив митничар със сочно шкембе ,
Който не можеше дори да …!

*   *   *

После скандали , бой и деца ,
Тя бързо се сбръчка и погрозня ,
А митничаря влезе в затвора ,
Предаден от някакви негови хора.

Скоро реши нашта принцеса ,
Пак да се пробва като мутреса ,
Ама , не стана … бе много стара ,
Никой не спираше на нейната гара.

Пича стабилен , намери утеха ,
При кака Стояна , работеща в цеха ,
Тя беше квадратна във повече даже ,
И се стараеше да го покаже.

Това е типична родна история ,
Неподлежаща на точна теория ,
Във тази беряща душица страна ,
Често се случват такива неща!
 
 

СЪНЯТ

Сънят ще се пребори с мен ,
Той доста пъти го е правил ,
Това е сън след труден ден ,
А колко мъка е удавил?

Във него аз съм пеперуда ,
Летя във моя пухкав свят ,
Не вярвам в Бога , нито в Буда ,
Те знаят , но не ме корят.

Защо разкъсваш този сън ,
Защо ме мъчиш и убиваш ,
Защо ме дразниш пак отвън ,
И толкоз грубо ме отвиваш.

Нощта прохладна ме поема ,
И аз политам уморен ,
Не мога май да се съвзема ,
Един наивник паднал в плен.

Отпускам се и се понасям ,
Не слушам и не разсъждавам ,
Но теб със себе си отнасям ,
И да копнея продължавам.
 
 

НЕСПОДЕЛЕНО ЛЮБОВЕН РАП

Нека вещици те гонят, нека те затрупа сняг,
нека те обгражда огън, нека да не виждаш бряг.

Толкова добри маймуни се разхождат покрай нас,
що не си е вечно юни, да е топло искам аз.

Всеки само те занася и те прави на глупак,
аз лекета не понасям, в мозъка ми пълен мрак.

Бях навремето пират, после бях във Виетнам,
там научих занаят, просто хора как да ям.

Братя Зомби, помогнете, хайде с мене на война,
гробовете разровете, кво по-лесно от това.

Да възвърнеме Закона, да разчистиме Земята,
аз ще гледам от балкона враговете как се мятат.

Знам, че плачеш, но не мога, тази глупост да простя,
да го вземе дявол бога, май че пак ме изигра.

Кво ми пука, че не искаш, да ми станеш гадже ти,
за велика щом се мислиш, я си ... да де, да, нали ...

Но да знаеш, че тъгувам за очите ти големи,
и по принцип се преструвам, че си нямам хич проблеми.

Ти ми липсваш, но си трая, старо куче, няма що,
кво ми струва аз си зная, за добро да е дано.

Къв е този гаден идол в който влюбена си ти,
просто идол като идол, ама фрашкан със пари.

Той те трови със цигари, иска да те хване рак,
глупав е, но пък едва ли, е такъв голям глупак.

Нека да съм кръстоносец или гладен канибал,
но не ставам рогоносец, бих ти .........!

Дай да бягаме братлета, тука място не остана,
първа, втора, после трета, газ, че вече въздух няма.

Жалко за това момиче, как изпусна си късмета,
аз не съм и симпатичен, тя си пада по лекета.

Кво ми пука, че не искаш, да ми станеш гадже ти,
за велика щом се мислиш, я си ... да де, да, нали ...
 
 
 
 

ИЗМИСЛИЦИ

Тя си отива,
далечна, красива и зла,
тя пак заспива,
а тук навред цари самота.

А аз въздъхвам,
стискам клепачи в сумрака,
задълго млъквам,
и тръгвам бавно към влака.

Тоз влак е измислен,
той никога няма да тръгне,
а аз съм безсмислен,
и вярвам, че тя ще се върне.
 
 
 

ВСЕ ОЩЕ ТЕ СЪНУВАМ

Все още те сънувам ,
съня си ненавиждам ,
на мъртав се преструвам ,
а мъката приижда ...

Разкъсвам се , пропадам ,
голям като Вселена ,
навеждам се и сядам ,
сред шумата зелена.

Докосвам тишината ,
откъсвам поглед влажен ,
затъвам сред блатата ,
и чувствам се прокажен ...

Все още те сънувам ,
но бледа и прозрачна ,
сам зная колко струвам ,
след обич неудачна.
 
 

ВРЕМЕТО МИНАВА

Понеже отскоро носиш халка,
и се гордееш дори със това,
след бала ти сватба, егати живота,
мъжа ти в казарма - строителна рота.

Твоята свекърва пази те на село,
храниш там прасето, да е по-дебело,
вечер новините гледаш чернобели,
и сама заспиваш сред стени дебели.

Преди все те гледах от моя балкон,
как те изпращаше един като кон,
и само мечтаех да бъда със теб,
но дявол го взел, тоя пусти късмет.

Рядко, но те срещам, тъй минават дните,
бързо си направила сенки под очите,
бременна си вече и си ти личи,
нищо не ми казвай, просто си мълчи.

Хубавите тикви, ги ядат свинете,
все така се случва, връзват ми ръцете,
що ли се ядосвам, карай да върви,
карай, ама вътре нещо ме боли.

Бързо се запалвам, бързо и угасвам,
и не искам аз, не искам да порасвам,
с ролки на главата и по пеньоар,
даже и по чехли ходиш на пазар.

Беше хубавица, а сега си крава,
карай да върви, времето минава,
щом живеем в блато, нека да сме жаби,
колко сте ми смешни, 20 годишни баби ...
 
 

ТОВА Е ТРАГЕДИЯ

Това е трагедия, не може така,
на чалга да учиш, малки деца,
те после порасват и става една,
непоправима и гадна беля.

Децата не искат сега камионче,
децата се молят за мобифонче,
не искат ни кукли, ни дървено конче,
те просто мечтаят за милионче.

Това е трагедия, на чувства разбити,
децата порастват и стават бандити,
те друсат кючеци и тумбаци сити,
защото във детството малко са бити.

Децата живеят във тъпа страна,
в която се носи чалга-воня,
в която се случват само гадни неща,
но всеки си вика - какво от това!

Това е трагедия, мазна полюция,
тук имаме нужда от революция,
от здрава, масирана, насилствена акция,
по време на някоя детска ваканция.

Децата ще плащат родителска грешка,
и много ще страдат от глупост човешка,
ще мъкнат със себе си, поличбата тежка,
келеши се раждат в родина келешка.

Това е трагедия, свита в юмруци,
разпространявана от чалга-боклуци,
осакатяващи своите внуци,
дори в БеЕмВе-та, те пак са в каруци.

Децата са малки, те не разбират,
с промити мозъци пътя избират,
удавени в кича, тъпизми събират,
и чалга след чалга колекционират.

Това е трагедия - пълен провал,
всичко е празно и пълно с печал,
живот сред воня, мухъл и кал,
е как за това да ми е жал?

Децата са други и те не го скриват,
те изнасилват, те даже убиват,
те се дрогират, от болка се свиват,
но за кючеци просто загиват.
 
 

ПЕСЕН ЗА КАЗАРМАТА

Е, взеха те значи, приятелю мой,
в казармата родна, готов си за бой,
остриган, с кубинки и зъл боен дух,
със пушка на рамо - млад български лъв.

Край тебе кретени от кол и от въже,
и всеки те мами, и всеки те лъже,
военни с пагони, звезди, старшини,
и всичките с пълни със въздух глави.

И "мирно" се чува от всички страни,
майор се надува и лъскат глави,
написана песен от тъп фанатик,
Велик е нашият войник, велик!

Навред те обгражда бодливата тел,
и чувстваш се силен и истински смел,
готов си сега да късаш глави,
но не на врага, а на старшини.

Защото там нейде в големия град,
твоята мила я пипат отзад,
и ти си безсилен дори с автомат,
да спреш кръговрата на тоз скапан свят.

Въздишка се къса от твоите гърди,
и спомняш си само как беше преди,
кой те измисли казарма народна,
някой кретен във униформа.

Обаче, защото, нали пак така,
не бива да ходиш с набола брада,
не бива да ходиш със дълга коса,
по устав не може да стане това.

Какви врагове, бе фурашки нещастни,
тук толкова зле сме, че хич не сме страшни,
пазете ни вие пауни такива,
пуснете войника да си почива.

Измислени клетви, военен закон,
и тъп генерал, със задник на слон,
дисципи, арести и непоряди,
за всички войници, наивни и млади.

Хора с комплекси, но офицери,
крещят отвисоко и пълнят портфейли,
техните скъпи, мили синчета,
нещо са болнички - О ГеВеСе-та.

Родината пазиш от вятър студен,
и само мечтаеш за тоз славен ден,
на който във книжка, на страница седма,
ще бъде написана дата последна.

А после на гара със дизел червен,
ти с креда ще пишеш:"е, да, уволнен!",
ще псуваш хамалски онез откачени,
а те ще те гледат с лица на кретени.
 
 

СЛАВАТА КОЯТО БЛЕСТИ
/Блясъкът на славата част Втора/

Вървиш през прерията дива ,
Тя дом ти е и твой живот ,
Кошмарна , девствена , красива ,
Държаща твоя верен ход.

Вагони злато ще ти дават ,
Но ти не ще я замениш ,
Те дават , но и не прощават ,
Виж този труп …и този виж.

Мъгливи спомени те дразнят ,
Увисват в твоя полусън ,
Жени със чара си те блазнят ,
Но ти си камък и куршум.

Мустанга ти по-бърз от мисъл ,
Развява грива през степта ,
Тук всеки жив се е отписъл ,
И помирисъл е смъртта.

Това е твоя територия:
жестока , пясъчна и зла ,
Не си ти първия , не си и втория ,
Блуждаещ в тази самота.

Стотици прерийни койоти ,
Ще чакат твоя сетен час ,
Наемни кучета с банкноти ,
Ще стрелят в гръб , а не в анфас.

Но ти не ще им се дадеш ,
Защото вярваш в добротата ,
Роден си не за да умреш ,
От изстрел , късащ тишината.
 
 

КМЕТЪТ НА ДИНОЗАВРИТЕ

Било е отдавна, много преди,
да се родиме аз или ти,
било е преди милиони години,
навред се разхождали огромни гадини.

Чудовища юрски, сред палми и папрат,
озъбени мутри готови да лапат,
на всеки пет метра завър ръмжи,
и всичко трепери, и всичко кънти.

Някои от тях били тревопасни,
но имало хищници много опасни,
Земята била огромна държава,
и всичко се борело да оцелява.

Така си минавали дни и години,
и динозаврите се вразумили,
за да не бъдат те във стагнация,
някой измислил прадемокрация.

Властта я докопали, имах си аз,
най-хищните гущери още в аванс,
за кмет си избрали - първичен рефлекс,
чудовището Тирано-Рекс.

Бил нагъл и хитър, вещаел промени,
и се обграждал със дино-кретени,
велоцирапторска банда проклета,
станала верна охрана на кмета.

Настанала скоро една бъркотия,
а Рекси ревал:"Ще ви затрия!",
и колел и бесел, ядял тревопасни,
въвличал се само в афери опасни.

Треперели всички дино-добряци,
а кмета лансирал само глупаци,
в епохата юрска тогава царяла,
страшна и масова, анархия цяла.

Нашият Рекси бил корумпиран,
начини, средства, той не подбирал,
пълнел търбуха, след всеки рушвет,
истински хищен, завърски кмет.

Все пак разболял се изрода гаден,
лежал той без сили, а бил много гладен,
тогава престъпната охрана на кмета,
нарязала го на тлъсти филета.

Одрали го жив, раптори верни,
и те като него били лицемерни,
изяли го бързо, както други той ял,
останал накрая, само скелета цял.

След много години, след много разкопки,
набарали учени, юрски находки,
пищяли, ребра и кокали разни,
на динозаври добри и омразни.

И както се случва на нашта планета,
изровили някъде останки на "кмета",
от кости събрали Завъра-змей,
и го закарали в огромен музей.

Стоял там за показ, до входа отпред,
могъщ и огромен, скелет на кмет,
дори и след толкова много години,
той стряскал своите пра-прароднини.

Поуката ква е, не чакайте ред,
ами се бутайте да станете кмет,
ще се прочуете, во век и веков,
и ще прибирате най-вкусния лов.

Сега е настанало кметово време,
и никой от вас не трябва да дреме,
така си е още от юрската ера,
за кмет се избира, от звера, най-звера.
 
 

"ТРИЛОГИЯ ЗА КОЛЬО ВАРВАРИНЪТ"
/ или новият Варварин Конан /

Годината е 1999-та.Тихо е!
Някъде в далечината двама рошави хулигани се бият за парче плесенясала бисквита ...
Насекоми отдавна няма ,
птиците са изядени ... хищниците също ...
От човеците , също много са изядени!
Останаха само най-силните ... Един от тях е Кольо!
... а тази трилогия посвещавам именно на него ... на Кольо Варваринът!
*          *          *
част ПЪРВА

О, Кольо ,
ти помниш много чудеса със твойта рунтава глава , нали така ... нали така?

Ти преживя стотици кризи ,
и политически капризи ,
но чудно ми е как така ,
остана жив и след това.

Ядеше лук и макарони ,
ядеше ти дори пирони ,
ядеше хляб от скъп , по-скъп ,
и падаше ти зъб след зъб.

Работеше в един завод ,
за ръчни бомби и компот ,
но после май те уволниха ,
в затвора беше и те биха.

Ти помниш и режим на тока ,
с цената му така висока ,
а спомняш ли си за процеса ,
тогава много ти хареса.

Ех , Кольо , значи оцеля ,
облечен в кожи , със брада ,
но ми изглеждаш уморен ,
поспи си утре пак е ден.

*          *          *

част ВТОРА

Сънуваш , че бил си млад и красив ,
живял си във мила , родана страна ,
царят и бил прост и плешив ,
но никой не смеел да каже това.

След време рокади , избори , кризи ,
после война за бензин и купони ,
ти стискаш твойте мизерни мангизи ,
и лапаш пълни със соя бонбони.

Сънуваш онази прекрасна девойка ,
която се кле , че е твоя до гроб ,
а после започна нощем да хойка ,
но ти си мълчеше и лапаше боб.

Съня ти е лош , спомена също ,
но Варварин Кольо е свикнал така ,
върви си напред , недей се обръща ,
и без туй е празна твойта глава.

*          *          *

част ТРЕТА / епилог /

Във тоя първобитен век , ти Кольо сам ще оцелееш ,
защото можеш да гладуваш ,
защото си нов тип човек , на всички тука ще се смееш ,
и ново време ще сънуваш.